Чудак си бе, различен от чудаците. Живееше във пещера на ъгъла, говореха, че твърде е невзрачен, че има куче зло и ято гълъби. Не идваше при другите във кръчмата, то, кръчмата, и тя се сви от лани - и хората, и лятото се свършиха, но той дойде отнякъде и тук остана. Съсед му бе стар фехтовач на думи и с него се сражаваха словесно - тогава виждахме над пещерата лумнал от Феникс огън да гори безчестия. И цяло село бяхме храненикът му – просяк го мислехме, хлебар бе всъщност, но само в тъмното се рееше светликът му, когато носеше по къщите насъщния. Тъй времето вървеше, а във ниското на тиха нива сееха се кръстове - чудакът беше там и ги почистваше, по-бял от всички ангелски отсъствия. Докато дойде ден и всички чухме, че влязъл в кръчмата и мълчаливо - с рецептата за хляба и със кучето, приседнал и прегърнал с поглед живите. А после си заминал в свойта нива голяма като хляба му пречистен. И чудото му в селото сънувахме все по-далеч от лошите ни мисли.
Първа награда Светлана Ангелова гр. Харманли |
|