Начало Чествания 110 г. В. Паспалеева
110 години Веса Паспалеева
Приключи Първият национален поетичен конкурс "Веса Паспалеева"
Понеделник, 01 Март 2010 11:01

    Приключи Първият национален поетичен конкурс "Веса Паспалеева", който бе обявен от Читалище „Братство” и литературен клуб „Веса Паспалеева” - Кюстендил, по повод 110 години от рождението на детската поетеса Веса Паспалеева, за деца от 11 до 15 години - за стихотворение и приказка на свободна тема.
    Жури прегледа постъпилите 243 творби - стихове и приказки на 168 автори и определи:

продължава>
 
110 години от рождението на вълшебницата на детското слово Веса Паспалеева

    Кюстендил е дал на България много имена в сферата на културата и изкуството. Сред тях с неподправима искреност и творческа зрялост блести името на нашата съгражданка, поетесата, магьосницата на детското слово Веса Паспалеева.

    Веса Паспалеева е родена в Кюстендил на 3 март 1900 година в дома на видния общественик Владимир Караманов. От най-ранна възраст тя обиква словото, чрез приказките и песните - пети и разказвани в дома й, а това по-късно оказва много голямо влияние за поетичното й формиране. След Първата световна война в града творят и живеят утвърждаващият се художник Владимир Димитров-Майстора, писателят Георги П. Стаматов, съдия в местния съд, поетът Емануил Попдимитров. Заобиколена от тези колоси на изкуството крехката девойка прави първите си творчески опити. Още повече и любовта й към книгите провокира у нея желанието да пише. Първото си стихотворение написва на 10 години. Чест гост в дома на Караманови е писателят Антон Страшимиров - военен кореспондент, който поощрява Веса Паспалеева. Като ученичка в Кюстендилската Девическа гимназия тя прави първите си литературни опити. Пишела драми, романи, повлияни от големите промени след войните. Нейна учителка по литература е младата Елисавета Багряна. Веднъж Антон Страшимиров, който често посещава града и дома на общественика и краеведа Владимир Караманов - бащата на Веса Паспалеева, разгледал написаните от нея творби и в края на една от тетрадките видял едно вълнуващо детско стихотворение, което Веса написала за пролетта.

продължава>
 


За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

НА ПАУЗА
На пауза живота си поставям.
Мълча пред сцената, до оркестрината.
Край мене в шумоляща надпревара
притичват думи и замлъкват чинно.
Театърът е горе. Под нозете му
оркестърът в бъбривост се раздува
щом няма диригент, а само времето
отмерва такт след такт, но без да чува.
Певците са във друго измерение –
примигват в холограмите си призрачно
и през декорите минават в себе си,
докато пеят, никого не виждат.
Преплитат се, изпадат от афишите
случайни ноти, имена, събития,
а аз редя ги в нотно многостишие
и чакам диригента да приключи
с поредната си порция „отнесеност“,
да сложи фрак и палката да вземе,
косите си с ръка да поприглади,
да се досети, че е вече време
да сложи край на хаоса в театъра
с  началото на живо представление.
Под мишницата с партитура тъничка
към сцената пристъпва неочаквано.
Без знак утихва целият оркестър.
Аплаузи, усмивка, жест... и музика!
Натискам копче и отново в запис
денят ми до секундата е пълен.
Далече и в сърцето на театъра
на паузата тихото покълва.


Румяна Шишкова,
гр. Стара Загора
Специална награда