на М. К.
Планините са бавни, а човекът е кратък. Докато се обърне – и е вече оттатък върховете които, така и не смогна по пътеките свои да превъзмогне, да забие на зъбера знаме някакво свое и така да си вярва и да си е спокоен, че след някое време все някой си с нещо и за него понякога пак ще се сеща. Планините са бавни, а човекът – забързан. И неволно затяга на живота си възела, който дните му стиска и сърцето му също и каквото му вземе – няма никакво връщане. Вечност са планините, а е смъртен човекът – няма как да му кажат да върви по-полека. Родени преди мезозойската ера и те биха си казали: сякаш бе – вчера! Но освен че са бавни, са така безсловесни и не могат живота си да разказват със песен както може човекът – простосмъртен и кратък, да излива сърцето си на живота в реката и смехът, и сълзите му, на взаимност орисани да придават на всичко човешкия смисъл.
Трета награда Виолета Атанасова, гр. Кюстендил |
|