В бесен тътен земята изригва
Диря кървава пътя бележи.
Небосводът-зъл смерч я застига,
ту се вихри от бомби наежен
ту се срутва на късове остри….
А прахта по нозете й лепне
„Всяка педя е кръв пот и кости
На дедите ти”-сякаш ѝ шепне.
Всяка стъпка е спомен разлистен
Къс по къс влага своята същност.
Те я следват и викат:”Върни се!”
Ту я бичват:”Недей се обръща!
Твоят свят е стопен в пепелище!”
Накъде? В неизвестност измамна?
Как се сбира животът разнищен
с две ръце крехки камък по камък?
За минута войната зачеркна
Дом, любов. Скръбна сянка вдовишка
Раменцата й тесни наметна.
А в косите й сребърна нишка
Но искра непрекършена вяра
Във очите измъчени трепва
Ще премине през огън щом трябва.
Щом в ръцете си носи детето
Награда на читалище „Пробуда 1961”
Здравка Христова, гр. Русе
|
|
|
Чуждоезиково обучение