Поисках да забравя как пищеше щурчето в подранилата си зима. Листата шумоляха, че сме грешни и скърцаше вратата чуждо име.
Поисках да подпирам паметта си с дъха на дъждове и на коприва. С молитви дълги и възторзи къси, след сянката, която си отива.
Поисках вино, да прелея живо във вените - от кървава лозница. И с житото от бащината нива да меся хляб за болните си птици.
Поисках времето със знак обратен в молитвата на стих, в дъга чуплива. И любовта, щом Господ я изпрати, прегърнах. За да я опазя жива.
Ваня Велева Поощрителна награда |
|