От далечни, извечни, от пра времена, откогато рода ни човешки го има, тя е светлата, нежна и крехка жена, извисена от своята твърдост незрима.
Щом в скръбта си износи в утробата плод, тя от грешница, вече е истински свята. И създала с плътта си самия живот, го откъсва от себе си – атом по атом…
После с леки, седефено-бели ръце, го крепи с неприсъща за смъртните сила. Тя му дава и обич, и хляб, и сърце – не дете, а изконния свят е родила!
А светът, като с ябълков цвят озарен, я въздига над всяка неписана догма. И макар е подвластна на земната тлен, тя, посвоему малка, е равна на Бога.
Специална награда Петя Павлова гр. Русе |
|