Начало

Актуално


Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил обявява регламента за Двадесет и осмото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 10 до 12 април 2025 г. в гр. Кюстендил.
Подробности - регламент и заявка за участие: ТУК!

 

Деветнадесети национален литературен конкурс за поезия „Биньо Иванов” - Кюстендил, 2025

За нас


Читалището днес

През годините читалище „Братство” се утвърждава като важен център за културна дейност на територията на Югозападна България.

Целта на организацията е да задоволява потребностите на гражданите, свързани с развитие и обогатяване на културния живот, социалната и образователната дейност в населеното място, където осъществява дейността си, запазване на обичаите и традициите на българския народ, разширяване на знанията на гражданите и приобщаването им към ценностите и постиженията на науката, изкуството и културата.

През 2005 г. в НЧ „Братство 1869” бяха възродени голям брой дейности и мероприятия.

продължава>
 
История на читалището

Читалище „Братство” е най-старата културна институция в Кюстендилски регион, дала началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града. Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата индентичност на българи в бъдещето ни семейство на европейските народи.

продължава>
 


Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Памет

Така свършва светът.
Не с гръм, а със скимтене.
Т. С. Елиът


Там, където някога бях,
никой не ме чака –
отдавна всички измряха        
(уморени,
изоставени,
полузабравени...)

Огледалото, в което се оглеждаше
татко докато сресваше косата си,
лежи
върху студения
под.
Само
ръчният му часовник
тиктака на скрина.  
Обърнат
с лицето надолу.
Удължени
рамки на портрети,
лишени от спомени,
се разтапят върху стената.

Така ли свършва светът,
питам –
не с гръм, а със скимтене.

Някой –
загърбил молитва и помен –
скверни надгробната ти плоча.
Методично, злопаметно.
Напразни усилия – искам да изкрещя –
ние
сами
разрушихме
всички гънки на времето.  
Остана ни само кухото
постоянство на
паметта.
Мъчителната ѝ
разяждаща устойчивост.

И тихият вой на душата...

Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол