всичко хубаво приключва преди да започне всяка правда пониква в ерозирала почва всеки свят сътворен е единствено с бурени поколения нищожни от себе си неизлекувани с всяко вдишване чувствам хиляди залези катаклизми константни и провали на Аз-а разпилените образи в хедонистка заблуда възхваляваща его и осмиваща чудото предпочитам да бъда в периферния ужас сред морето-материя песъчинка ненужна незапочнат портрет на измислени мигове предпочитам да бъда събеседник на рибите
Специална награда Денис Олегов гр. София
|
|