Април се спускаше с неземен глас
и пееше на хиляди езици.
След дъжд, ухание на късен час
се носеше от шепота на птици.

Отвъд черешови сълзи, безлик,
безплътен, се издигаш ти, фантомът
от смут и смелост, от сребро и трик,
а мислите ми трескаво те гонят.
Ръце, сковани от тъга и тлен,
копнеят да прегърнат твоя патос.
Умът ми в приказно протяжен плен
преследва пак предателства и хаос.

Тая надежда и умора в страх,
и чиста неподправена тревога.
Дори в признания от звезден прах
все бягам от деня на изнемога,
но с всеки стих си все по-малко блед.
С обятия от искреност и врява
стопяваш бремето от черен лед,
което цял живот ме задушава.

Награда на читалище „Братство 1869”
Даница Руменова Костова – гр. Варна