Удобно настаних се в себе си,
макар да ми убягва
оная плавност в преходите,
макар суровата сантименталност
да ме прегръща като вълчи вятър и до днес отвътре.
Оказа се –
многоетажие е самотата ми:
в мазето ще складирам
анекдоти,
поизбелели връзки,
претопени страхове;
ще пия чай от дюли
на партера
с бинтованите рани от спомени неканени;
по стълбите ще нарисувам с гваш ескизи –
дрезгавините на сърцето;
таванското пространство
ще населя с божества;
просъниците – построения –
ще украся със безлюбовни тъжнотии,
да скрия процепите, кухините...
На покрива единствено
оползотворявам свободата –
безбрежия мъждукат,
шумят в ушите думи
(отекват в костите),
но органичен съм
във тази си обвивка.
И по корем пълзя към мислите:
акустиката им звучи като поезия –
константата в живота ми.
И ето – превъзмогнах те!

Специална награда
Веселин Веселинов
гр. София