Начало Новини Читалище „Братство 1869” Кюстендил награди победителите в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2018

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Читалище „Братство 1869” Кюстендил награди победителите в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2018
Четвъртък, 31 Май 2018 11:57

На 30 май в зала „Велики учители” на читалище „Братство 1869” Кюстендил бяха наградени победителите от Дванадесетото издание на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо  Иванов” – Кюстендил 2018.
Тази година журито бе в състав: Председател Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели и членове - литературният критик Константин Еленков, Пламен Анакиев - поет и издател и кюстендилските поети Благой Ранов и Методи Джонев.
Отличените поети бяха наградени лично от кмета на община Кюстендил г-н Петър Паунов. На церемонията присъстваха още зам. кмета на община Кюстендил г-н Светослав Василев, сина на Биньо Иванов – Димитър Бинев, граждани и общественици от Кюстендил.
В литературната вечер взеха участие поети и поетеси от гр. Кюстендил, които представиха свои стихове пред гостите и участниците в конкурса.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда