Home
There are no translations available.

МЕЖДУНАРОДЕН ФЕСТИВАЛ „ВЕЛИКИ УЧИТЕЛИ”

МЕЖДУНАРОДЕН КОНКУРС ЗА ПИАНИСТИ „ВИКТОР МЕРЖАНОВ”
МЕЖДУНАРОДЕН КЛАВИРЕН КОНКУРС "СКРЯБИН - РАХМАНИНОВ

От 2012 г. се провежда Международният клавирен фестивал-конкурс "Велики учители". Международния форум се организира от Община Кюстендил, читалище „Братство 1869”,  читалище „Пробуда 1961” гр. Кюстендил и Музикално общество „Александър Скрябин” в България. По време на фестивала през годините се провеждат и различни конкурси – Клавирен конкурс „Виктор Мержанов“, Клавирен конкурс „Скрябин - Рахманинов“ и др.
Всяка година в това голямо музикално събитие участват множество пианисти и преподаватели от Русия, Украйна, Беларус, Япония, Китай, Виетнам, Франция, Германия, Полша, Италия, Турция, Исландия и др.
В журито на конкурсите участват представители на почти всички европейски школи, като Акад. Атанас Куртев – България, Наталия Деева – Русия,  Алессандра Брустиа - Италия, Гърма Ифрашеуа - Етиопия, Велко Глодич – Хърватия, Анна Николаева – Холандия и др.
В рамките на фестивала се организират майсторски класове, концерти, тематични изложби и творчески срещи. Всяка година се връчва си ежегодната награда за цялостно творчество „Велики учители”.

 

 
Banner

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Алъш-вериш по български
There are no translations available.

Честта е болна, съвестта пияна
а ореолите – алъш-вериш.

„Българско стихотворение“ – Ивайло Балабанов


- Можеш да си купиш ореол,
ще се спазарим, алъш-веришът
да върви! - Душевен зъбобол
причиняваш ми и трудно дишам...

Смешните ти думи проверих
в речника. Засрамени са вече.
Ореолът – купен?! Ти роиш
самовлюбен страшен грях, човече!

Знаеш кой е истинският луд –
приказката чувал си стократно.
Да изместиш с безпардонен шут
всеки, даже ако той е брат ти –

за нормално ли прие това,
само да върви алъш-веришът?
Парят вулканичните слова,
моливът е в колапс и не пише.

Черен гняв по листа бял тече,
разум търси вярната посока.
„Е, какво пък толкоз! – ще речеш.
- С ореол се стига до високото!“

Вратовръзка носиш, но в юлар
някой я превръща – начертано е.
Гониш само своя личен кяр
и готов на всичко си. Керванът

от години – не, от векове
си върви. Наоколо – пустиня...
Зъзнат във душата страхове,
тя е пак обречена робиня.

Много дълго „болна“ е честта,
крехката ни съвест е „пияна“.
Как ще издържим на тежестта,
живи сред лъжата да останем?

Специална награда
Мария Панайотова
гр. Ямбол