Home

Binyo Ivanov National Poetry Competition

Bratstvo 1869 Community Centre, town of Kyustendil announces Fifth Binyo Ivanov National Poetry Competition – Kyustendil, 2022.  The Municipality of Kyusstendil and Information Centre Europe Direct – Kyustendil are co-organizers of the event. The poetry competition is organized annually in May under the patronage of the Mayor of Municipality of Kyustendil. Authors from the whole country can take part in it.

The Competition aims to continue the bright literary tradition of the town of Kyustendil, for whose enrichment and development Binyo Ivanov’s poetry is an undeniable contribution.

Entrants may submit in quadruplicate a maximum of three unpublished poems no later than April 20th 2011 to the following address: Bratstvo 1869 Community Centre, 11 Otests Paisiy str., Kyustendil / for the poetry competition/ or to the following email address: This e-mail address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it

 
 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

И ЕДИН ДЕН…
There are no translations available.

Заприличах на стара върба със приведени плачещи клони.
Със превита снага като нея, мен отдавна студът ме догони.
Със подобна житейска съдба и с листенца от радост и рани,
аз със спомени само живея и с изрезки от случки събрани.

От ръцете ми, пълни с любов, пълни с пролети, с дъх на пшеници,
колко птички кълвяха утеха и проглеждаха с ярки зеници.
И в сърцата им пърхаше зов и в крилата им бързаше вятър,
да летят и да стигнат далеко над  плътта и духа на тревата.

Мойте длани, с живителен сок, пълни с ласки и вяра догоре,
ги крепяха със много любов и не знаеха пек и умора.
Но един ден над склона висок, над ръждивите бащини двори,
всички весело в куп отлетяха и се пръснаха в разни  простори.

Аз останах да гледам встрани, бях от радост и мъка сломена,
ровех с поглед небесния свод, ровех в пъпната нишка на гена,
ала ятото в други страни, като прелетни птици наесен,
свои рожби със обич роди, свои корени с чужди омеси.

Ние, с крехката стара върба, с майчини чувства прекрасни,
ще им пращаме дъх на цветя – от гнездата останали празни!
Нека имат щастлива съдба и кръвта им да търси, да вика!
И един ден на своя земя да плодят и с любов чуруликат!

Мария Маринова
гр. Сандански