Начало Новини За класическа китара

Международен конкурс за класическа китара

www.guitarkn.bratstvokn.org

Международният конкурс за класическа китара, се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на община Кюстендил.
Художествен директор е г-н Иван Андонов.
Двадесет и седмото издание ще се проведе от 4 до 6 април 2024 г. в гр. Кюстендил.

ПРОГРАМА

 

PROGRAM

 

Регламент и анкетна карта за участие - .pdf

Регламент и анкетна карта за участие - .doc

Regulations with Application Form

Regulations with Application Form

 

В конкурса могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие в определения срок и състезаващи се като участници в следните възрастови групи:

Първа група  - до четвърти клас – (до 11 годишна възраст).    
Втора група - пети – седми клас (от 11 до 14 годишна възраст)
Трета група - осми – дванадесети клас (от 14 годишна възраст до навършване на 18 годишна възраст)
Четвърта група - над 18 г.
Пета група  - “Свободна сцена на солиста”
Шеста група - “Китара +”
Седма група - “Камерна музика”
Осма група - “Китарни ансамбли и оркестри”

 


Наградените участници в XXVI Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2023 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXIV Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2020 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXIII Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2019 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXII Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2018 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXI Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2017 можете да видите ТУК

Наградените участници в XX Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2016 можете да видите ТУК

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Цветето на солта

Морето се отдръпна,
отстъпи пред настъпващия студ;
вълните скриха лъвските си гриви.
Дори скалите се отрекоха
от нас – а някога простирахме
душите си
от изумруд и люспи
върху горещите им длани.
Кристалчетата fleur de sel,
с които ги засищахме,
са вече
рафинирана трапезна сол.
Изчезнаха един след друг и
цветовете – зеленият, след него жълтият...
Остана само споменът за взрив,
за луди приливи и отливи в небцето.

За някаква
живяна
соленост на мига.
Защо застигаме умирането си?
Били ли сме изобщо някога на път?

Край Атанасовското езеро отдавна
не прелитат пеликани – Виа Понтика е само
експонирана метафора
за смърт.

Сега вървим на юг –
все по на юг
в мъртвилото на този бряг,
изгубил между хилядите хоризонти своето море,
и търсим в намека за синьо
цветето,
погребано от нас когато бяхме още
живи


Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол