Начало Новини За класическа китара

Международен конкурс за класическа китара

www.guitarkn.bratstvokn.org

Международният конкурс за класическа китара, се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на община Кюстендил.
Художествен директор е г-н Иван Андонов.
Двадесет и седмото издание ще се проведе от 4 до 6 април 2024 г. в гр. Кюстендил.

Регламент и анкетна карта за участие - .pdf

Регламент и анкетна карта за участие - .doc

Regulations with Application Form

Regulations with Application Form

В конкурса могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие в определения срок и състезаващи се като участници в следните възрастови групи:

Първа група  - до четвърти клас – (до 11 годишна възраст).    
Втора група - пети – седми клас (от 11 до 14 годишна възраст)
Трета група - осми – дванадесети клас (от 14 годишна възраст до навършване на 18 годишна възраст)
Четвърта група - над 18 г.
Пета група  - “Свободна сцена на солиста”
Шеста група - “Китара +”
Седма група - “Камерна музика”
Осма група - “Китарни ансамбли и оркестри”

Наградените участници в XXVI Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2023 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXIV Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2020 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXIII Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2019 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXII Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2018 можете да видите ТУК

Наградените участници в XXI Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2017 можете да видите ТУК

Наградените участници в XX Международен конкурс за класическа китара, Кюстендил 2016 можете да видите ТУК
 
Банер

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Етюди от Розариума

Какво позорно ръкостискане –
разделяме се скромно, без скандали.
Централният фонтан се оцветява в керемидено
и възразява ни пресипнал.
По пръските му се промъква мъката ми –
ще се удави във прозявките на делничната скука,
ще екне с удар глух върху черковните камбани,
ще отрицае и небето даже, и щастието.
Възможно ли е то изобщо,
когато във гърба си не усещам погледа ти,
а жегата наоколо ми се присмива
с лъчите си от желатин?!
По пейките ме дебнат вехти вестници,
в които няма новини за сватбата ни,
балконите са като бръчки по лицето на квартала,
паветата – гробо̀ве,
в които мислено пропадам рязко и завинаги.
С трохите от насъщните си спомени
ще храня щедро гълъбите в парка,
докато легна на ръба на езерото,
но нека стане тъмно:
да ме загърне тюлът на звездите,
да замиришат тежко розите,
да ме напият с аромата си до козирката
и да заспя дълбоко
в твоя град,

във който бях до вчера у дома си,
във който с разточителство
луната зрееше из пазвата ти
и ме мамеше.
Тук смятах да старея гордо,
подпрял целувки на чело̀то ти.
Уви,
ще се събудя с лакти, разцъфтели в кръв,
с които няма как тунел да прокопая
към толкова обикнати пространства, минали.
И не, не ще увисна на въжето на простора ти
подобно захабена риза!
С най-ранен влак ще си отида
несвоевременно раним и беззащитен...

Специална награда
Веселин Веселинов
гр. София