XIX Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 4 – 6 юли 2025 г., гр. Кюстендил

РЕГЛАМЕНТ И ЗАЯВКА

Едно море тревожно е натегнало  
и да връхлита всичко – отначало – 
сбогувам се до топлата човечност,
до детски снегове и смях, прощавай…

Да вдигна котва за раздяла, нищо че
насреща иде вероломен вятър – 
моряците, през мелниците минали 
на изпитанията, стават капитани.
Докато унизени, те презират 
остатъка от чуждото преяждане,
да мия с тях нозете на иконите
и както гледат в мен – да ме смаляват.

Едно море в небето е натегнало
да плисне отведнъж и – отначало –  
помилуй ме със рани да умирам
и да обикна всички, както някога.
Помилуй ме в Обзор като привързан
за мачтата на Ингилиз поляна
да пея и да плача до разсъмване
със майките от Беломорска Тракия.
Да не забравям никога, за нищо на
света, което след смъртта остава – 
помилуй ме на някой да приличам
от падналите в плен на свободата.

Захвърлен във утробата на кита,
с чирпанските ками да ме прекръсти
на Горно Белево и Даскалови кърът
и като Йон, от гроба непокътнат,
в гемиите да впрегна вихрогони
през пурпурните облаци в прибоите
към Лаксата, към Шабловия кой… за Бога,
къде ли свършват хорските неволи?

Навярно – след вълнения пияни –
душите на рибарите се връщат
и скръбните им гласове огласят 
потъналите в пясъците къщи.
Изплували като от сън тегоби,
но аз не мога нищо да добавя – 
мълчание, мълчание, че даже и
безбрежна тъмнина оттук нататък…

Бих искал със един замах да паднат
мислите ми, врани ненадейни –
родените след мен, че се надсмиват
над моите опечалени вери…

Дали море отвътре е натегнало,
или потоп връхлита – отначало – 
помилуй от човечност да умирам
и да обичам всички, както някога.

Трета награда: 
Динко Маринов Динков
гр. Бургас