А мракът ме изяде още жива. Пируваха горчивите звезди и от Пегас остана петала и грива. Посоката под облаци блести.
Събирам си осколките надежда и бавно през пустинята вървя. За ситно стръкче вяра се оглеждам. Под сянката на лешояд кървя.
Живот – за дявола безценна плячка – виси на нишка от протрит конец. Приготвям стръв за следващата крачка от залез дар е златният венец.
И коронована за всичките куражи на съд заставам само по душа. Не пристанът, а пътят ни е важен и прошката, щом дръзвам да греша.
Специална награда Ваня Велева гр. Ямбол |
|