Home News ЗАВЪРШИ ОСЕМНАДЕСЕТИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН ФОЛКЛОРЕН КОНКУРС „ПАУТАЛИЯ” - 2024!
ЗАВЪРШИ ОСЕМНАДЕСЕТИЯТ МЕЖДУНАРОДЕН ФОЛКЛОРЕН КОНКУРС „ПАУТАЛИЯ” - 2024!
Monday, 08 July 2024 15:36
There are no translations available.

Музикалният форум се проведе в периода 5 - 7 юли 2024 г.  Организатори на събитието са Община Кюстендил, читалище „Братство 1869” и читалище „Пробуда 1961” и се проведе под патронажа на кмета на Община Кюстендил – инж. Огнян Атанасов, който откри тържественото дефиле.
Тази година в конкурса взеха участие над 4000 участници от цялата страна и чужбина.

В журито бяха едни от най-утвърдените имена в областта на народната музика: проф. д-р Георги Петков, доц. д-р Валери Димчев, проф. Добромир Митев, д-р Маргарита Кръстева-Стойчевска, д-р Ралица Базайтова, Илиян Михов, Цветелина Вельовска,  и др.
Голямата награда в областта на българските народни танци бе присъдена на Танцова формация „Тропанка“- Нов български университет гр. София.
Голямата награда за оркестри получава Ансамбълът на деца от Консерваторията в гр. Лозана, Швейцария.
Голямата награда за хорове отива при Фолк Арт Формация - НЧ „Братство 1869“ гр. Кюстендил.
Специалната награда на журито се връчва на Танцов състав при Културно уметничко здружение гр. Крива Паланка.
Специална награда за цялостно творчество - Вокална формация „Шарения“, ЦПЛР-ОДК гр. Пещера.
Специална награда за най-добро представяне на Родопска музикално-фолклорна област -
Сияна Крумова, НЧ „Братство 1869“ гр. Кюстендил.
Специална награда на журито за съпровод - Стоян Илиев, НЧ „Братство 1869“ гр. Кюстендил
Списъкът с наградените можете да видите ТУК!

 

 

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

Памет
There are no translations available.

Така свършва светът.
Не с гръм, а със скимтене.
Т. С. Елиът


Там, където някога бях,
никой не ме чака –
отдавна всички измряха        
(уморени,
изоставени,
полузабравени...)

Огледалото, в което се оглеждаше
татко докато сресваше косата си,
лежи
върху студения
под.
Само
ръчният му часовник
тиктака на скрина.  
Обърнат
с лицето надолу.
Удължени
рамки на портрети,
лишени от спомени,
се разтапят върху стената.

Така ли свършва светът,
питам –
не с гръм, а със скимтене.

Някой –
загърбил молитва и помен –
скверни надгробната ти плоча.
Методично, злопаметно.
Напразни усилия – искам да изкрещя –
ние
сами
разрушихме
всички гънки на времето.  
Остана ни само кухото
постоянство на
паметта.
Мъчителната ѝ
разяждаща устойчивост.

И тихият вой на душата...

Специална награда
Людмила Калоянова
гр. Созопол