Home News Фото-документална изложба

Current

There are no translations available.

Скъпи приятели,

Във връзка с усложнената епидемична обстановка ви уведомявам, че Двадесет и петото издание на Международния конкурс за класическа китара - Кюстендил сe отлага за 20-23 октомври 2021 г.
Всички желаещи да участват трябва отново да подадат своите заявки.
За всякакви въпроси и допълнителна информация можете да ни намерите на познатите телефони и имейли.

Фото-документална изложба
Monday, 22 February 2021 13:06
There are no translations available.

В читалище „Братство 1869” бе открита фото-документална изложба по повод 128-годишнината  от рождението на Крум Кюлявков – виден писател, публицист, художник и общественик.
Крум Кюлявков печата стихове и хумористична проза в хумористичното списание „Смях” (1915). Сътрудничи на много вестници и списания: „Българан”, „Барабан”, „Маскарад”, „Заря”, „Работнически вестник”. Следва история на изкуството във Виена (1920-21). След завръщането си става учител по рисуване в Копривщенската гимназия. Рисува карикатури, превежда, пише стихове. Пише драми и комедии. Превежда от руски и украински езици. Пише под псевдонимите: Апис, Бай Иван, Беден жител, Васка Циганьок, Рамен, Ралин, Дубинушка, Жупел, Звънар, Камен и др. Като художник се изявява предимно с карикатури и по-малко с живопис.
Крум Кюлявков е „Заслужил деятел на културата” (1953), член на СБП и носител на орден „НРБ” 1-ва степен.
От 1969 г. до 2005 г. театърът в Кюстендил носи неговото име.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
There are no translations available.

С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда