Home News Фотоизложба „Из историята на читалище „Братство”

Current

There are no translations available.

XIV Международен фолклорен конкурс “Пауталия” 2020 - Кюстендил

НАГРАДЕНИ

 

 

 

Фотоизложба „Из историята на читалище „Братство”
Wednesday, 01 July 2020 07:50
There are no translations available.

На 01.07.2020 г. бе открита фотоизложба „Из историята на читалище „Братство” по повод 151-годишнината от създаването на кюстендилското читалище.
Тя съдържа снимки, представящи живота и дейността на читалището от неговото създаване на 1 юли 1869 г. до наши дни.
В далечната 1869 г. родолюбиви наши съграждани прозорливо решават, че на България ще са нужни културни, образовани и духовно извисени хора.
Така на 1 юли пламва огънят на знанието за основаването на читалище „Братство”.
Тогава неизвестен калиграф е записал в първия устав впечатляващият девиз - „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”.
Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите ни и в днешния ден, ще поддържа оптимизма и пази нашата идентичност на българи в голямото семейство на европейските народи.
Читалище „Братство” е най-старата културна институция в кюстендилския регион, дала началото на библиотеката, театъра, историческия музей и др. в областния град.
Известна е голямата роля на читалищата за културно-просветното развитие на народа ни през Възраждането.
През годините читалище „Братство” се утвърждава като важен център за културна, образователна и социална дейност на територията на Югозападна България.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

НА ПАУЗА
There are no translations available.

На пауза живота си поставям.
Мълча пред сцената, до оркестрината.
Край мене в шумоляща надпревара
притичват думи и замлъкват чинно.
Театърът е горе. Под нозете му
оркестърът в бъбривост се раздува
щом няма диригент, а само времето
отмерва такт след такт, но без да чува.
Певците са във друго измерение –
примигват в холограмите си призрачно
и през декорите минават в себе си,
докато пеят, никого не виждат.
Преплитат се, изпадат от афишите
случайни ноти, имена, събития,
а аз редя ги в нотно многостишие
и чакам диригента да приключи
с поредната си порция „отнесеност“,
да сложи фрак и палката да вземе,
косите си с ръка да поприглади,
да се досети, че е вече време
да сложи край на хаоса в театъра
с  началото на живо представление.
Под мишницата с партитура тъничка
към сцената пристъпва неочаквано.
Без знак утихва целият оркестър.
Аплаузи, усмивка, жест... и музика!
Натискам копче и отново в запис
денят ми до секундата е пълен.
Далече и в сърцето на театъра
на паузата тихото покълва.


Румяна Шишкова,
гр. Стара Загора
Специална награда