Home News Представяне на писателя Пламен Петков

Current

There are no translations available.

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и четвъртото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 22 до 24 октомври 2020 г. в гр. Кюстендил.

ПОДРОБНОСТИ

 

Представяне на писателя Пламен Петков
Wednesday, 09 October 2019 14:49
There are no translations available.

На 14 октомври /понеделник/ от 18:00 ч. в Синята зала на читалище „Братство 1869” – Кюстендил ще бъдат представени книгите „Престъпни мисли” и  „Голямата работа” на Пламен Петков.

Писателят е роден в град Русе. Завършва немска гимназия в Русе, а след това информатика в РУ „Ангел Кънчев“. Има публикации в местни и национални издания, както и в интернет сайтове. Съчинява стихове от втори клас, а на седемнайсетгодишна възраст, вдъхновен от роман на Павел Вежинов, прави опити и в прозата.

През 2017 г. издава първата си книга „Престъпни мисли“. А година по-късно излиза и втората – „Голямата работа“ – сборник с проза, сатира и поезия.

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Gallery

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
There are no translations available.

С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда