Начало Новини Популярната българска певица Кристина Димитрова – председател на журито на „Пей сърце” 2019
Популярната българска певица Кристина Димитрова – председател на журито на „Пей сърце” 2019
Понеделник, 26 Август 2019 12:37

На 14 септември 2019 г. в гр. Кюстендил, за тринадесета поредна година, ще бъде даден старта на Международния фестивал на шлагерната и старата градска песен „Пей сърце”.
Фестивалът се организира от читалище „Братство 1869” и Община Кюстендил, под патронажа на кмета г-н Петър Паунов. Съорганизатор е читалище „Пробуда 1961”.
Целта му е съхраняване и популяризиране на шлагерната и старата градска песен, възраждането й за нов живот и приобщаване на младите хора към нейната лиричност и красота.
Фестивалът се утвърди като форум, който дава поле за изява на състави и изпълнители от цялата страна и чужбина, които представят богатството на шлагерната и стара градска песен.
Тази година фестивалът ще се проведе на 14 и 15 септември на сцената на читалище „Братство 1869”.
Участниците ще бъдат оценявани от жури в състав: председател -известната българска поп певица Кристина Димитрова и членове: проф. Панайот Панайотов, Бони Милчева и др.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ХРАМ
С червено в окото
слънцето реже.
Змията с качулката – под камъка скрита.
На кактуса свещникът
кади в маранята,
стъпка да мине – пали кибрита.

Рути се камък
и в камък замира,
кълбо на бодил се търкаля отсреща,
венеца му трънен
пак дебне човека,
корона да сложи на съдбата човешка.

Напукани хълмове
търсят водата,
вятърът вие в скалите вкован.
Запалена птица
губи небето
и пада в праха пред белия храм.

Храмът варосан,
светéн преди време,
капакът му златен в зноя стърчи.
В стомаха му кух –
амвон и пътека,
свещеникът – в сянка, с бодливи очи.

Прозорец и кръст – догарящи вече.
Какво ще остане от кладата – думи.
Човекът ще пее и с нокът ще къса
лъчите на слънцето
и златните струни.

Пее стопанинът,
армадило приглася,
метроном кататонен ритъма мери.
Вярващите тук са
охранени, потни,
скупчени кротко пред кованите двери.

Посреща ги той,
гласът му замахва,
до дъно, до край греха ще накаже!
И познали тогава
на Господ словата
ще поемат овчиците Нощната Стража.

Хвърля крещящият
сухи думи на кладата,
алена тога огънят слага,
кучите зъби върха си показват,
примките вече възлите стягат.

Змията нахлузва
качулката тежка
и съска в небето–живота изпраща,
а в харама за сеч
вие тръбата,
нагоре пълзи тризъбец под плаща.

Паството вие,
изпуснало дирята,
разпнато в пламъци,
за прошка врещи.

А в  Отвъдното Бог
гледа с усмивка,
махва с презрение
и запушва уши.                


Васил Славов,
гр. София
Специална награда