Начало Новини Читалище „Братство 1869“ скърби за Иван Кочев

Актуално

 

Тринадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2019, ще се проведе в периода 28 - 30 юни 2019 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие - pdf-формат - doc-формат

Читалище „Братство 1869“ скърби за Иван Кочев
Сряда, 23 Януари 2019 13:33

Читалище „Братство 1869“ скърби за един изключителен човек, който почина вчера. Напусна ни дългогодишният преподавател и създател на специалността „Класическа китара“ в училището по изкуствата в Русе - Иван Кочев. Той бе и дългогодишен член на журито на Международния конкурс за класическа китара в Кюстендил. Стотици негови ученици са участвали през годините в кюстендилския музикален форум и винаги са били сред лауреатите на конкурса.
Опелото ще се отслужи на 28 януари, от 12:00 ч. в Катедрален храм "Света Троица" гр. Русе.
Много негови възпитаници изразиха своята скръб в социалните мрежи.
Ето какво пишат някои от тях.
Lalka Petrova: Един голям ЧОВЕК, положил основата в образованието, възпитанието и светогледа на толкова много деца. Всички го обичаха, обичат и сега. Едно особено въздействие и стимул! Съболезнования на близките! Вечна памет!
Ani Angelova: Винаги ще ни липсва! Има хора, които като си отидат ни се струва, че са нереални... Мисля, че ако всеки даде от себе си по нещо добро за този свят, колкото и както може, ще уважим паметта му...Никой няма да го замести, но можем да се опитаме да бъдем най-добрата своя версия, защото освен на музика ни учеше да бъдем хора...
Преди 4 години той отбеляза 40 години педагогическа дейност и 55 години от първото си излизане на сцена.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ОДИСЕЯ И ПЕНЕЛОП

Докато тя одисейства,
той пенелопства.

Тя слугува при богати
европейски циклопи,
излиза заднешком 
от представите им,
за да си мислят,
че е вътре в тях.

Слуша почти ежедневно
неприлични предложения,
примамливи като песни на сирени.

По липса на мачта,
се завързва за мечтата си
един ден да живее човешки.

Мечтата й скърца и гние.

Той я чака в градчето,
блъскано като остров от вълните
на ярост и безнадеждност.

В прилива на всеобщото равнодушие.
В алкохолния отлив.

Отблъсква
уморената неуморна похот
на съседките.
Понякога взема от пощата
парите, които е пратила.
Веднъж в годината тя се завръща.
Той мие краката й.
И я познава.
Любовта им е сляпа.
Много по-сляпа от Омир.


Кръстьо Раленков, гр. Пловдив
Специална награда