Начало Новини Изложба, посветена на Тодор Наумов

Актуално

Читалище „Братство 1869” обяви регламента за Двадесет и третото издание на Международния конкурс за класическа китара, който ще се проведе от 3 до 6 април 2019 г. в гр. Кюстендил.
Конкурсът се организира ежегодно и е под патронажа на кмета на Община Кюстендил – Петър Паунов. В него могат да участват всички желаещи китаристи от страната и чужбина, подали анкетна карта за участие до 27 март 2019 г.

ПОДРОБНОСТИ

Изложба, посветена на Тодор Наумов
Четвъртък, 17 Януари 2019 16:40

На 18.01.2019 г. от 11:00 ч. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил ще бъде открита изложба, посветена на 136 години от рождението на Тодор Наумов – един от заслужилите български диригенти, композитори и капелмайстори, живял и творил през последните 11 години от живота си в гр. Кюстендил.

Тодор Наумов е роден на 20.01.1883 г. в гр. Велес, Македония в будно родолюбиво семейство. От дете свири на цигулка. Основно образование получава в родния си град, гимназиално в Солун, а музикалното си образование – в Консерваторията в Букурещ.
В края на 1930 г. капелмайсторът получава назначение за Кюстендил и остава в този град до края на живота си. Тук разгръща още по-пълно своите възможности – изнася стотици концерти пред граждани, военнослужещи, работници и селяни с духов и симфоничен оркестър. Именно в Кюстендил композира много творби, между които и оперите си "Богданка", "Зидари" и "Сине мой". Умира през 1941 год. на 57 години. Любовта към красивия кюстендилски край изразява в творбите си: сюита „На село"/с мотиви от кюстендилския фолклор/, маршове „Пауталия", „Памука", „Двете борчета", „Ехо", „Осоговска долина", тангото „Хубавата Осоговка", увертюрата „Скакавица", цикъл от валсове „Осогово" и др.

 

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

ОДИСЕЯ И ПЕНЕЛОП

Докато тя одисейства,
той пенелопства.

Тя слугува при богати
европейски циклопи,
излиза заднешком 
от представите им,
за да си мислят,
че е вътре в тях.

Слуша почти ежедневно
неприлични предложения,
примамливи като песни на сирени.

По липса на мачта,
се завързва за мечтата си
един ден да живее човешки.

Мечтата й скърца и гние.

Той я чака в градчето,
блъскано като остров от вълните
на ярост и безнадеждност.

В прилива на всеобщото равнодушие.
В алкохолния отлив.

Отблъсква
уморената неуморна похот
на съседките.
Понякога взема от пощата
парите, които е пратила.
Веднъж в годината тя се завръща.
Той мие краката й.
И я познава.
Любовта им е сляпа.
Много по-сляпа от Омир.


Кръстьо Раленков, гр. Пловдив
Специална награда