Начало Новини 80-години от рождението на Биньо Иванов

Актуално

 

Тринадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2019, ще се проведе в периода 28 - 30 юни 2019 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие - pdf-формат - doc-формат

80-години от рождението на Биньо Иванов
Четвъртък, 17 Януари 2019 09:51

На 16.01.2019 г. от 11:00 ч. в зала „Велики учители” на читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил бе открита фото-документална изложба по повод 80-годишнината от рождението на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с нашия град.
Изложбата съдържа стихосбирки на автора, книги, посветени на него, както и архивни снимки от неговия живот. Актрисата Мария Добрева представи поетичен рецитал по стихове на автора със съпровод на роял на Жана Райнова.

Един от най-близките приятели на Биньо  - Методи Джонев, показа пишещата машина, на която е написано стихотворението „До другата трева”.
Събитието бе открито от председателя на читалище „Братство 1869” – Иван Андонов, а изказвания направиха Методи Панайотов, Пламен Анакиев и Венцислав Филипов.
Инициативата бе документирана от известния български сценарист, режисьор и драматург Боян Папазов, който изготвя филм за кюстендилския поет.
Гости на честването бяха съпругата и синовете на поета, Райчо Цветин, зам. областен управител на област Кюстендил, Светослав Василев, зам. кмет на община Кюстендил, приятели, ценители на творчеството на Биньо и мн. други.
В началото на тази година бе обявено Тринадесетото издание на поетичния конкурс, носещ името на Биньо Иванов.

 

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда