There are no translations available.
Алфа вълчица бях. Тичах пред другите.
Вречена. Вярна до смърт на съпруга си.
Водехме с него стремителна глутница.
Горската бездна бе нашата улица.
С древни инстинкти живота пресичахме.
С моя любим, в поход величествен.
Но го убиха. Одраха му кожата –
хора със хладни сърца от ножо́ве.
Влачех се. Виех. Безсилна. Потресена.
С врящи в утробата вълчи предвестници.
Тайно родих ги. Скрита в леговище.
Майчинство мое – път сред кръстовище!
Бързо укрепнаха рожбите. Крехките.
Вълци ни хранеха с хапки утеха.
Вдигнах се. Горда. Сред пусто безбрачие.
Върховѐ стигнах. Аз, единачката!
Гледах оттам как се движат човеците –
в яростно, грохотно, кърваво сечище,
в пламъци, алчност, насилия, взривове…
Не! Аз избрах самота съпротивна,
без свят затиснал в умиращо сгърчване,
вълци човечни и хора овълчени.
Първа награда: Стефания Цанкова, гр. Велико Търново
|
|
|
