Не капе кръв от устните ми, дяволе.
Не рухна върху кишата душата ми.
Под ноктите ми клечки са останали
и помня раните от думи грапави.

Забивай си тризъбеца, отровния.
Ще бъде кратко царството ти в плиткото.
Ще гасне залезът – главня в пороите.
Ще стържеш с рог по хляба и молитвите.

Не съм безгрешна, знам си ветровете.
И те ме помнят – листопада в полет.
Целувах от копнежен дъх изплетена.
Прегръщах залезите не за роля.

Сега ми отвържи ръката, лявата,
да те помилвам с пръсти подкосени.
Дори да ми прекършиш необятите,
след тебе пак ще ми възкръснат вените.

Обичал ли си, теб ли са обиквали?
Мълчиш! Горят в очите клади адови.
Голгота вдига кръста си, а стигмата
нарича се Любов. И си я страдаме.

Втора награда
Ваня Велева
гр. Ямбол