Начало Новини Художествена изложба

Актуално

Започна записването на желаещите да участват в конкурсната програма на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара "Акад. Марин Големинов", който ще се проведе от 28 до 31 март 2018 в  гр. Кюстендил.

Краен срок за записване 20.03.2018 г. - Регламент и заявка за участие!

 

Стартира дванадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018 - ПОДРОБНОСТИ

Художествена изложба
Четвъртък, 14 Декември 2017 17:12

На 14 декември 2017 г. в салоните на читалище „Братство 1869" гр. Кюстендил бе открита поредната изложба от скулптури и картини на общественикът Павел Петришки.
Павел Петришки е роден в Панагюрище, но от дълги години живее в Кюстендил. Въпреки професията си на хидроинженер винаги намира време за изкуство. Творбите си изработва от различни материали - камък, дърво, кожа, плат, кехлибар и др. Авторът споделя, че когато започне да работи над поредното си творение никога не знае какво ще бъде то, решава го в процес на работа.
Наред с всичко това хидроинженерът намира време и за рисуване. Цели стени на помещения са променили изцяло облика си, благодарение на таланта му.
Поради факта, че е родом от Панагюрище той прави 4 копия на знамето, изработено от Райна Княгиня, едно от които се намира в читалище „Братство 1869", на което 10 години е бил секретар.
За Павел Петришки писането също е занимателно хоби. През 2005 г. във вестник „Наблюдател" излиза неговата новела „Цукера" в притурка на отделен подлистник, а през 2010 г. излиза и книгата „Цукера". Наред с това той свири добре на китара и тромпет. Свободният дух на Петришки намира поле за изява в творчество му, което е разнородно и нестандартно.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

НЕ СЪМ АКТРИСА (THE END)

 

Не съм актриса
сигурно съм скучна
такава романтична попивателна
на всичките му гами от несбъдвания
и с пръст в несподелените му тайни
не се коря
не се коря
не се коря
обичам всеки миг от самотата си
до вик
муха
и снимката безименна
до лодката загубила посоката
не съм била
но някъде ме има
в дъждовните пейзажи на веслата
превърнах се във тяхна идентичност
и дишам през най-дългите им белези
болят ме раменете и палитрите
от силата
с която тичам гърбом
за да осъмна на гърба му в сянката
до гърлото на двойната му същност
това е лошо кино
няма зрители
билети second hand не се продават
екраните са малки до зеница
и лентата ръждяса от сълзите ми.

 

Станислава Немска, гр. София
Трета награда