Начало Новини Художествена изложба

Актуално

Старт на новата учебна година в читалище „Братство 1869” Кюстендил

ПОДРОБНОСТИ

Художествена изложба
Четвъртък, 14 Декември 2017 17:12

На 14 декември 2017 г. в салоните на читалище „Братство 1869" гр. Кюстендил бе открита поредната изложба от скулптури и картини на общественикът Павел Петришки.
Павел Петришки е роден в Панагюрище, но от дълги години живее в Кюстендил. Въпреки професията си на хидроинженер винаги намира време за изкуство. Творбите си изработва от различни материали - камък, дърво, кожа, плат, кехлибар и др. Авторът споделя, че когато започне да работи над поредното си творение никога не знае какво ще бъде то, решава го в процес на работа.
Наред с всичко това хидроинженерът намира време и за рисуване. Цели стени на помещения са променили изцяло облика си, благодарение на таланта му.
Поради факта, че е родом от Панагюрище той прави 4 копия на знамето, изработено от Райна Княгиня, едно от които се намира в читалище „Братство 1869", на което 10 години е бил секретар.
За Павел Петришки писането също е занимателно хоби. През 2005 г. във вестник „Наблюдател" излиза неговата новела „Цукера" в притурка на отделен подлистник, а през 2010 г. излиза и книгата „Цукера". Наред с това той свири добре на китара и тромпет. Свободният дух на Петришки намира поле за изява в творчество му, което е разнородно и нестандартно.

 

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда