Начало Новини Одобрени доброволци

Актуално

Дванадесетият национален фестивал на старата градска песен “Пей сърце”- Кюстендил, 2018 ще се проведе на 1 и 2 септември 2018 г.

 

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие "Пей сърце" 2018 - word

 

 

 

Одобрени доброволци
Вторник, 03 Октомври 2017 11:22

На 29.09.2017 г. в читалище „Братство 1869” бе проведен подбор на доброволците, които ще се включат в дейностите по проект „Да премахнем границите пред доброволчеството“. Проектът се реализира по Програма за трансгранично сътрудничество по ИПП България – Сърбия с водеща организация Асоциация „Тимошки младежки център – Зайчар“, Сърбия и Сдружение „Свободен младежки център – Видин“. 
16 доброволци на възраст 16-29 години бяха избрани въз основа на техните интереси, опит  и мотивация за участие в доброволчески дейности. 
В рамките на проекта в НЧ „Братство 1869” е създаден Доброволчески клуб, който ще бъде място за срещи на доброволците и за провеждането на обучение и оценка на тяхната работа.
В началото на м. октомври ще стартират обучителните сесии на доброволците, които ще се обучават по темите - Същност на доброволчеството, Европейски корпус за солидарност, Европейска доброволческа служба, социално доброволчество, общуване и др.
Всички младежи, успешно преминали обучителния курс, ще получат сертификат за доброволчество в социалната сфера.   
Целта на обучението е да подготви младежите-доброволци за предстоящите практически доброволчески дейности в социални институции в гр. Кюстендил.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда