Начало Новини Изтече срокът за участие в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2017
Изтече срокът за участие в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2017
Сряда, 26 Април 2017 13:59

Изтече крайният срок за участие в eдинадесетото издание на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо  Иванов” - Кюстендил, 2017, чиито организатори са Община Кюстендил и читалище „Братство 1869”- Кюстендил. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда под патронажа на кмета на Община Кюстендил Петър Паунов.  В него могат да участват автори от цялата страна.
Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

В анонимната надпревара тази година заявиха участие 337 поети с 1011 стихотворения. Победителите ще бъдат определени от жури в състав литературният критик Константин Еленков, поетесата Анжела Димчева, Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели и кюстендилските поети Благой Ранов и Методи Джонев.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в навечерието на 24 май и ще бъдат публикувани на интернет страницата на читалището.
Официалното награждаване ще бъде на 29 май от 18:00 ч. в читалище „Братство 1869”, зала „Велики учители”.

 

 

За кандидат-студенти

ЦПО

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда