Начало Новини Изтече срокът за участие в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2017

Актуално


Дванадесети международен фолклорен конкурс “Пауталия” - 2018 ще се проведе от 29 юни – 1 юли 2018 г. в град Кюстендил.

Регламент и заявка за участие 2018 - pdf.

Регламент и заявка за участие 2018 - doc.

Изтече срокът за участие в Националния литературен конкурс “Биньо Иванов” 2017
Сряда, 26 Април 2017 13:59

Изтече крайният срок за участие в eдинадесетото издание на Националния литературен конкурс за поезия „Биньо  Иванов” - Кюстендил, 2017, чиито организатори са Община Кюстендил и читалище „Братство 1869”- Кюстендил. Литературният конкурс е ежегоден и се провежда под патронажа на кмета на Община Кюстендил Петър Паунов.  В него могат да участват автори от цялата страна.
Целта на конкурса е да продължи ярката литературна традиция на гр. Кюстендил, за чието обогатяване и развитие има безспорен принос творчеството на Биньо Иванов – поетът, свързал трайно съдбата си с този град.

В анонимната надпревара тази година заявиха участие 337 поети с 1011 стихотворения. Победителите ще бъдат определени от жури в състав литературният критик Константин Еленков, поетесата Анжела Димчева, Димитър Христов – секретар на Съюза на българските писатели и кюстендилските поети Благой Ранов и Методи Джонев.

Резултатите от конкурса ще бъдат обявени в навечерието на 24 май и ще бъдат публикувани на интернет страницата на читалището.
Официалното награждаване ще бъде на 29 май от 18:00 ч. в читалище „Братство 1869”, зала „Велики учители”.

 

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Не е стих

 

Има час, в който хребетът пламва и лятното слънце –
нар – рубинено златен – потъва в планинската пазва…
И налягали хълмове – там – като шарени грънци –
се  заслушват да чуят гората какво им приказва.

А пък тя, отдалече, донася им речния шепот
и додето речта ѝ е с птичия хор в надпревара,
от дантелен ръкав, късче синьо небе вади шепа,
да поеме последните пръски от сока на нара.

С привечерния вятър се спускат от хълма стадата
и току пред кошарите стихва гласът на звънците.
Натежават с познатата сладка умора телата
и от семчици златни в небето покълват звездите.

А с дървата в огнището, мъжкият смях се разгаря…
Как ухае на мляко и прясно разчупена пита…
Има час на въздишка, покой… има час благодарен…
Има час… В този час, чак до дъно, сърцето е сито.

И отпускам с усмивка ръка върху тези свръхсложни
малки бримки, наметки, разцветки – в една амалгама…
Да, това не е стих, ни картина на майстор художник,
а пуловер, изплетен за мен, от ръцете на мама.

 

Нели Коларова, гр. София
Втора награда