Начало Новини Доброволецът Дарко Дамески се включи в Китарния конкурс
Доброволецът Дарко Дамески се включи в Китарния конкурс
Вторник, 11 Април 2017 10:21

От 5 до 8 април 2017 г. в читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил се проведе двадесет и първото издание на Международния конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов”. В конкурсната програма се включиха участници от България, Сърбия, Македония, Полша, Русия, Турция и др.
Дарко Дамески, доброволец в читалище „Братство 1869” по Европейската доброволческа служба на Програма „Еразъм +” се включи в дейностите по организацията на Китарния конкурс, в дейностите по провеждането му, както и съдейства при комуникацията с чуждестранните участници.
Дарко се включи и в Младежко изложение, провело се на 5 април преди официалното стартиране на конкурса, в което взеха участие мрежите Евродеск, Европа Директно, ОИЦ, МИКЦ, както и организации, работещи с младежи като Нов български университет – София, Консултантска къща за образование в чужбина „Дарби” - София, Сдружение „Младежки общински съвет - Кюстендил”,  Национална асоциация за прием на студенти и др.
През четирите конкурсни дни бяха проведени лекции, беседи, майсторски класове и концерти на гостите от страната и чужбина, които бяха посетени от над 2000 жители и гости на гр. Кюстендил.

 

За кандидат-студенти

ЦПО

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда