Начало Новини Читалище „Братство 1869” финалист в Конкурс АГОРА

Актуално

Започна записването на желаещите да участват в конкурсната програма на Двадесет и второто издание на Международния конкурс за класическа китара "Акад. Марин Големинов", който ще се проведе от 28 до 31 март 2018 в  гр. Кюстендил.

Краен срок за записване 20.03.2018 г. - Регламент и заявка за участие!

 

Стартира дванадесетото издание на Националния литературен конкурс „Биньо Иванов” 2018 - ПОДРОБНОСТИ

Читалище „Братство 1869” финалист в Конкурс АГОРА
Вторник, 04 Април 2017 16:03

Читалище „Братство 1869” гр. Кюстендил бе сред петте финалисти в Конкурс АГОРА за гражданска инициатива, реализирана през 2016 г.
Осмото издание на Конкурса се организира от Платформа АГОРА с финансовата подкрепа на Фондация „Чарлз Стюарт Мот”, в партньорство с Комуникационна агенция PRoWay и Хотел „Рамада София" и с медийната подкрепа на Българското национално радио и ngobg.info (информационен портал за НПО в България).
Церемонията се проведе на 31 март 2017 г. в зала "Опал" на хотел "Рамада София".
На официалната церемония, за да подкрепят кюстендилският китарен конкурс, присъстваха г-н Иван Андонов - Председател на НЧ „Братство 1869“, г-н Светослав Василев – зам. кмет на Община Кюстендил, проф. д-р Панайот Панайотов – китарист и преподавател в Софийски университет и Нов български университет и Председател на международното жури на Китарния конкурс, г-жа Лили Големинова - музикален директор на БНР – София, внучка на патрона на Кюстендилския конкурс и дългогодишен член на журито.
Читалище „Братство 1869“ гр. Кюстендил бе наградено в Категория „Изкуство и култура за развитие" за Международния конкурс за класическа китара „Акад. Марин Големинов“.
Г-н Андонов представи конкурса пред гостите и журито в залата и получи плакет, грамота и парична награда.

 

За кандидат-студенти

Намерете ни във

Фотогалерия

Конкурс "Биньо Иванов"

Бяла надежда

 

Светлината е станала колкото семчица грозде,
тишината е станала колкото шепа памук.
Пада лъскаво черно перо във небесните полози,
във които се мъти яйцето на белия юг.

По ръцете ми плъзва ръжда като слънчева риза,
във очите ми няколко кончета диви пасат.
Аз събирам живота си в няколко дни и излизам
от ръцете, очите и кроткия есенен град.

Нямам повече думи. И думите вече не стигат.
Нека бъда начало или да съм краят на ден.
Да тежа като ред от онази забравена книга,
във която светът е изгубен и после спасен.

Да съм залък от пита или премълчавана жажда
и едно позвъняване в края на глух телефон,
и един лотариен билет, полетял като сажда
над златистата пустош на сивия есенен ден.

Тишината тогава ще има сърце на пшеница
и стъблото на хляба – ръчички на спящо дете.
И на някоя гнила, ръждясала болнична жица
белокрила надежда сред черното ято ще спре.

 

Петя Иванова, гр. Габрово
Втора награда